неделя, 11 март 2018 г.

♡ SPRING and LOVE ♡


 ♥ Пролетта и любовта си партнираха съгласно негласно приет закон. Елегантно пристъпваха и обгръщаха с нежност началото, потънало в своя тих покой. Копнежът-нестихващ, пулсиращ и опиянителен уверено ги съпътстваше. Усещането, неописуемо почти винаги, пърхаше наоколо
заразително гъделичкащо. 

     ♥  Пролетта твореше със ситни боси стъпки и живително дихание. Пролетта създаваше магия със замах. Докосваше, пробуждаше, целуваше и вдъхваше живот. И тишината мигновено застиваше в забрава, заглушена от хилядите млади, живи мелодии и цветове.

        Защото пролетта бе начало за живот…
        Защото пролетта бе любов…

♡ ♡ ♡

♥ Във въздуха се носеше ухание на любов. Любов по-чиста и от момина сълза, неподправена и истинска.

♥ Копнежът издържал стоически на най-студената и дълга зима, херметически затворен в дълбините на човешката душа, сега стократно бе по-силен и от най-безмилостната вихрушка снежна на света. Копнежът завихряше в себе си страст бурна за ново начало и глътка живот. Копнежът не можеше да бъде още дълго потискан. Копнежът жадуваше за глътка свобода. Неистово се бореше да изплува и да се срещне очи в очи с любовта. Достатъчно му бе да я вдиша за минутка само една. След минутка копнежът се носеше върху крилете на любовта. 


♥ Във въздуха се носеха звуците на пролетта…звънки, кристални, чуруликащи и нежни, трептящи като струна в ранно утро край  огледална сълза. От тишината на зимата почти не бе останала следа. Тя чезнеше, топеше се като шепа сняг в дланта на пролетта. 


♥ Сладкогласен славей извисяваше мелодичен напев в търсене на своята чучулига любима. Крилати, пърхащи, хвъркати рисуваха във въздуха полифонична картина със звучната палитра на пролетта.

♡ ♡ ♡

♥ Появи се в градината по-рано от всички останали, съчетало в себе си по необикновен цветови начин началото и края. Края на една тегава зима и началото на една дългоочаквана пролет.


♥ Цветовете му вплетени в нежна прегръдка бяха запечатали в себе си спомена за бялата зима и тревисто-зеленикавия нюанс на пролетната перспектива. Сякаш не желаеше да разцъфне. Сякаш не желаеше белия спомен да отлети. Ревностно пазеше бялото, но някак си бе позволило на зеленото над него в меки нюанси да бди. Двата цвята-зеленото и бялото бяха неделимо съкровено цяло.


♥ ЛалеТо не пазеше тайна. Не бе нито дар, нито знак от съдбата, очакващ да бъде разгадан. Със своята нежна осанка, макар различно и единствено в градината сред десетки други цветя, то знаеше, че избрано бе да разцъфне, докоснато от невидима ръка още в първите дни на пролетта.

ЛалеТо бе повик, копнеж необятен.
ЛалеТо бе любов, вдъхновена от пролетта.



Няма коментари:

Публикуване на коментар